изръфал

Речник на българския език

1. изръфал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изръфал е производна форма на изръфам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изръфал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изръфал е производна форма на изръфам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изръфал — мин. деят. св. прич. м. р.

изръфал е производна форма на изръфам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изръфал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изръфал е производна форма на изръфам (мин. деят. несв. прич. м. р.).