изръфа

Речник на българския език

1. изръфа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изръфа е производна форма на изръфам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изръфа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изръфа е производна форма на изръфам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изръфа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изръфа е производна форма на изръфам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).