изръсил е

Речник на българския език

1. изръсил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изръсил е е производна форма на изръся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изръсил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изръсил е е производна форма на изръся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).