изръсило

Речник на българския език

1. изръсило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изръсило е производна форма на изръся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изръсило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изръсило е производна форма на изръся (мин. деят. св. прич. ср. р.).