изръси

Речник на българския език

1. изръси — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изръси е производна форма на изръся (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изръси — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изръси е производна форма на изръся (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изръси — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изръси е производна форма на изръся (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изръси — повелително наклонение, ед. ч.

изръси е производна форма на изръся (повелително наклонение, ед. ч.).