изръсвал

Речник на българския език

1. изръсвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изръсвал е производна форма на изръсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изръсвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изръсвал е производна форма на изръсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изръсвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изръсвал е производна форма на изръсвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изръсвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изръсвал е производна форма на изръсвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).