изръсва

Речник на българския език

1. изръсва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изръсва е производна форма на изръсвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изръсва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изръсва е производна форма на изръсвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изръсва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изръсва е производна форма на изръсвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).