изръмжал съм

Речник на българския език

1. изръмжал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изръмжал съм е производна форма на изръмжа (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изръмжал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изръмжал съм е производна форма на изръмжа (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изръмжал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изръмжал съм е производна форма на изръмжа (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).