изръмжала

Речник на българския език

1. изръмжала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изръмжала е производна форма на изръмжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изръмжала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изръмжала е производна форма на изръмжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изръмжала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изръмжала е производна форма на изръмжа (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изръмжала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изръмжала е производна форма на изръмжа (мин. деят. несв. прич. ж. р.).