изръкопляскал е

Речник на българския език

1. изръкопляскал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изръкопляскал е е производна форма на изръкопляскам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изръкопляскал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изръкопляскал е е производна форма на изръкопляскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изръкопляскал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изръкопляскал е е производна форма на изръкопляскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).