изръкопляскали

Речник на българския език

1. изръкопляскали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изръкопляскали е производна форма на изръкопляскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изръкопляскали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изръкопляскали е производна форма на изръкопляскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изръкопляскали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изръкопляскали е производна форма на изръкопляскам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изръкопляскали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изръкопляскали е производна форма на изръкопляскам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).