изръкопляскала

Речник на българския език

1. изръкопляскала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изръкопляскала е производна форма на изръкопляскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изръкопляскала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изръкопляскала е производна форма на изръкопляскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изръкопляскала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изръкопляскала е производна форма на изръкопляскам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изръкопляскала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изръкопляскала е производна форма на изръкопляскам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).