изръбил съм

Речник на българския език

1. изръбил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изръбил съм е производна форма на изръбя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изръбил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изръбил съм е производна форма на изръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).