изръбил си

Речник на българския език

1. изръбил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изръбил си е производна форма на изръбя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изръбил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изръбил си е производна форма на изръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).