изръбило е

Речник на българския език

1. изръбило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изръбило е е производна форма на изръбя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изръбило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изръбило е е производна форма на изръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).