изръбило

Речник на българския език

1. изръбило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изръбило е производна форма на изръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изръбило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изръбило е производна форма на изръбя (мин. деят. св. прич. ср. р.).