изръбили

Речник на българския език

1. изръбили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изръбили е производна форма на изръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изръбили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изръбили е производна форма на изръбя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).