изръбила съм

Речник на българския език

1. изръбила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изръбила съм е производна форма на изръбя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. изръбила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изръбила съм е производна форма на изръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).