изръбила си

Речник на българския език

1. изръбила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изръбила си е производна форма на изръбя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. изръбила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изръбила си е производна форма на изръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).