изръбила е

Речник на българския език

1. изръбила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изръбила е е производна форма на изръбя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изръбила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изръбила е е производна форма на изръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).