изръбила

Речник на българския език

1. изръбила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изръбила е производна форма на изръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изръбила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изръбила е производна форма на изръбя (мин. деят. св. прич. ж. р.).