изръбил
1.
изръбил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изръбил
е производна форма
на изръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изръбил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изръбил
е производна форма
на изръбя (мин. деят. св. прич. м. р.).