изръби

Речник на българския език

1. изръби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изръби е производна форма на изръбя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изръби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изръби е производна форма на изръбя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изръби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изръби е производна форма на изръбя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изръби — повелително наклонение, ед. ч.

изръби е производна форма на изръбя (повелително наклонение, ед. ч.).