изръбело

Речник на българския език

1. изръбело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изръбело е производна форма на изръбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изръбело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изръбело е производна форма на изръбя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).