изръбели

Речник на българския език

1. изръбели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изръбели е производна форма на изръбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изръбели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изръбели е производна форма на изръбя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).