изръбела

Речник на българския език

1. изръбела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изръбела е производна форма на изръбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изръбела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изръбела е производна форма на изръбя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).