изръбел

Речник на българския език

1. изръбел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изръбел е производна форма на изръбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изръбел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изръбел е производна форма на изръбя (мин. деят. несв. прич. м. р.).