изрусявал си

Речник на българския език

1. изрусявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изрусявал си е производна форма на изрусявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изрусявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изрусявал си е производна форма на изрусявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изрусявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изрусявал си е производна форма на изрусявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).