изрусявал

Речник на българския език

1. изрусявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изрусявал е производна форма на изрусявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изрусявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изрусявал е производна форма на изрусявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изрусявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изрусявал е производна форма на изрусявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изрусявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изрусявал е производна форма на изрусявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).