изрулирахме

Речник на българския език

1. изрулирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

изрулирахме е производна форма на изрулирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. изрулирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

изрулирахме е производна форма на изрулирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).