изрулирал е

Речник на българския език

1. изрулирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изрулирал е е производна форма на изрулирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изрулирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изрулирал е е производна форма на изрулирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изрулирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изрулирал е е производна форма на изрулирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).