изрулира

Речник на българския език

1. изрулира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изрулира е производна форма на изрулирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изрулира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изрулира е производна форма на изрулирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изрулира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изрулира е производна форма на изрулирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).