изругала

Речник на българския език

1. изругала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изругала е производна форма на изругая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изругала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изругала е производна форма на изругая (мин. деят. св. прич. ж. р.).