изругаел

Речник на българския език

1. изругаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изругаел е производна форма на изругая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изругаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изругаел е производна форма на изругая (мин. деят. несв. прич. м. р.).