изругавало

Речник на българския език

1. изругавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изругавало е производна форма на изругавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изругавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изругавало е производна форма на изругавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изругавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изругавало е производна форма на изругавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изругавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изругавало е производна форма на изругавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).