изрояло

Речник на българския език

1. изрояло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изрояло е производна форма на изроя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изрояло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изрояло е производна форма на изроя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).