изроял

Речник на българския език

1. изроял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изроял е производна форма на изроя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изроял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изроял е производна форма на изроя (мин. деят. несв. прич. м. р.).