изроявало

Речник на българския език

1. изроявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изроявало е производна форма на изроявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изроявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изроявало е производна форма на изроявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изроявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изроявало е производна форма на изроявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изроявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изроявало е производна форма на изроявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).