изроявал

Речник на българския език

1. изроявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изроявал е производна форма на изроявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изроявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изроявал е производна форма на изроявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изроявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изроявал е производна форма на изроявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изроявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изроявал е производна форма на изроявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).