изрони

Речник на българския език

1. изрони — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изрони е производна форма на изроня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изрони — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изрони е производна форма на изроня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изрони — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изрони е производна форма на изроня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изрони — повелително наклонение, ед. ч.

изрони е производна форма на изроня (повелително наклонение, ед. ч.).