изронело

Речник на българския език

1. изронело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изронело е производна форма на изроня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изронело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изронело е производна форма на изроня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).