изронвал

Речник на българския език

1. изронвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изронвал е производна форма на изронвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изронвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изронвал е производна форма на изронвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изронвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изронвал е производна форма на изронвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изронвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изронвал е производна форма на изронвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).