изроили

Речник на българския език

1. изроили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изроили е производна форма на изроя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изроили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изроили е производна форма на изроя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).