изроила

Речник на българския език

1. изроила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изроила е производна форма на изроя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изроила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изроила е производна форма на изроя (мин. деят. св. прич. ж. р.).