изродя се съм

Речник на българския език

1. изродя се съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изродя се съм е производна форма на изродя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изродя се съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изродя се съм е производна форма на изродя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. изродя се съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изродя се съм е производна форма на изродя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

4. изродя се съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изродя се съм е производна форма на изродя се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

5. изродя се съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изродя се съм е производна форма на изродя се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

6. изродя се съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изродя се съм е производна форма на изродя се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

7. изродя се съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изродя се съм е производна форма на изродя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

8. изродя се съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изродя се съм е производна форма на изродя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

9. изродя се съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изродя се съм е производна форма на изродя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).