изродяло

Речник на българския език

1. изродяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изродяло е производна форма на изродя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изродяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изродяло е производна форма на изродя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).