изродявал

Речник на българския език

1. изродявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изродявал е производна форма на изродявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изродявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изродявал е производна форма на изродявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изродявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изродявал е производна форма на изродявам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изродявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изродявал е производна форма на изродявам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).