изродил е

Речник на българския език

1. изродил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изродил е е производна форма на изродя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изродил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изродил е е производна форма на изродя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).