изровил си

Речник на българския език

1. изровил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изровил си е производна форма на изровя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изровил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изровил си е производна форма на изровя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).