изровели

Речник на българския език

1. изровели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изровели е производна форма на изровя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изровели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изровели е производна форма на изровя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).